Созопол - Градът на спасението
Създаване и история
Созопол е най-старият град по българското черноморско крайбрежие.Той е разположен на няколко малки полуострова в южната част на Бургаския залив.. С население от 4317 души по данни от Преброяването към 1 февруари 2011 година, той се намира в област Бургас и е административен център на Община Созопол.
От античността до 17 век Созопол е процъфтяващ търговски център. Той е известен както рибарски и винен център и заема важно място в търговията със зърно от Тракия. От късната античност градът се развива като важен църковен център с множествно средновековни манастири.
Градът е древногръцка колония , основана от преселници от древногръцкия град Милет на малоазийското гръцко крайбрежие. Легенда разказва, че финикийски моряци препоръчали мястото като най-защитеното пристанище по бреговете на западното Черноморие. Градът е в близост до териториите на тракийските племена скирмиадии нипсеи.
Името произлиза от бог Аполон (покровител на изселниците), на когото е посветен храм в града, известен с колосалната 13-метрова статуя на бога, дело на скулптура Каламис . Статуята е отнесена на Капитолияв Рим през 72 г. пр.н.е., когато Римската империя присъединява Западното Черномориекъм територията си.
Първото име на града, дадено му от гръцките колонисти при неговото създаване е Антеа. Аполония (гръцки: ΑΠΟΛΛΩΝΙΑ) е древното гръцко име на съвременния Созопол. Тъй като в древността са съществували много градове с това име, те са имали и пояснителен епитет. Аполония на западното черноморско крайбрежие се е наричала "Аполония Понтика" (гръцки: Απολλωνία η Ποντική).
Остров Свети Иван
Свети Иван е най-големият от петте острова в българските териториални води на Черно море с площ от 0,66 км2. Намира се на 910 м от най-севернататочка на полуостров Столец (старият Созопол). Най-високата му точка се издига на 33 м надморското равнище.До всички острови ,може да се стигне с лодка за разходка.
На Св. Иван е построен сонарен фар (42°26′19″ с.ш., 27°41′26″ и.д.), който подава звукови сигнали и - заедно с фара на нос Емине- показва пътя на плавателните съдове към Бургаския залив.
През VII в. пр. н. е. на южния бряг на острова е издигнат голям храмов комплекс, чието средище е високата 13,2 м бронзова статуя на бог Аполон Лечител, дело на склуптура Каламис.
В края на V - началото на VI в. на Св. Иван е изграден храмът „Св. Богородица“, който вероятно е бил свързан със значителенманастирски комплекс. След значително прекъсване манастирът е възстановен през втората половина на Х век и се превръща в активен книжовен център. Обновен е значително през 1263 година, когато Михаил Глава остроява нов съборен храм - „Св. Йоан Предтеча“. Още тогава манастирът е обявен за царски, а в 1363 г. император Йоан V Палеолог издава златопечатна грамота, с която се потвърждават поземлените владения на манастира. След венчаването през 1308 г. на българския цар Тодор Светослав за Теодора Палеологина на острова, манастирът получава статут на царски. Разрушен е до основи през 1453 г. и е възстановен през 1467-1471 г. Отмонаха Гервасий. Турците го изравняват със земята през юли 1629 година, след нашествие на казашки пирати-за да не може да им послужи като убежище. Монасите се преместват в манастир на о.Халки. Манастирът на остров Св. Иван от началото до края е ставропигиален на цариградската патриаршия и тук са погребани след изгнание двама бивши нейни патриарси. След 1985 г. са проведени частични археологически разкопки, които разкриват останките от двата християнски храма, библиотеката, царската резиденция и други.